Будапеща-красиво осветената столица на Унгария

Спалнята беше малко къса като за четиризвезден хотел.При скромните ми 182 сантиметра я запълних изцяло,но бях прекалено уморен да се занимавам с измервания.Стърчащите от овехтелия матрак пружини, нежно масажираха схванатия ми от пътуването с автобуса гръб.Докато заспивах, прехвърлих набързо през главата си изминалия ден.Тръгнахме в 06.07 часа (с леко закъснение) от автогара „Сердика“.Реших този път да оставим колата и да тръгнем с организирана екскурзия.Пътят до Унгария е малко скучен и затова предпочетох някой да ни вози.Едни приятели се бяха записали преди нас ,ние се присъединихме и купона започна.Очакваха ни около 750 километра преход с автобус и няколко гранични пункта.“Неопланите“ не се славят като особено широки превозни средства ,но все пак са достатъчно надежден превоз.Нашият изглеждаше добре,като се има предвид цената,която бяхме платили за екскурзията.За да не скучаем по време на пътуването,като истински сънародници на Бай Ганьо, се бяхме запасили с домашна ракия и вкусни ,тънко нарязани мезета – като за едномесечна кръгова отбрана.Липсваха само мускалчетата с розово масло,но това е поради намаленото производство на маслодайна роза .Мислех да пиша статията за Унгария в реално време,за да не я забатача като тази за Хърватия,но при такова количество вкусотии и хубава компания – кой ти мисли за писане?!Поради няколкото почивни дни, се очакваше засилен трафик към сръбската граница,но ние се движехме с добро темпо и имахме реален шанс да минем бързо в Сърбия.Точно преди границата обаче, нашите шофьори решиха,че ще заредят гориво на последната бензиностанция преди КПП-то и това ни хвърли много места назад в класацията.Когато заредихме и застанахме на граничния пункт, опашката от автобуси беше сериозна.Това беше около 07.10 ч.В 08.30 (сръбско време) успешно бяхме преминали с Сърбия.Кратка почивка на „Бъргър Кинг“ и в 09.00 Ч.(сръбско време) тръгнахме към Белград.Оттук нататък ще пиша само в Сръбско -Унгарско време.Естествено,тежкото преминаване на границата трябвше да се отбележи със специално пиршество.Отворихме ракията,разпънахме мезетата и угощението започна.Очаквахме останалата част от автобуса да ни линчува ,но песимиста е единственият човек ,който се радва,когато очакванията му останат излъгани.Другите туристи бяха на нашата вълна и се оказа ,че ние не сме единствените контрабандисти на домашна ракия.Започна се едно разнасяне на бутилки и пластмасови чаши,като всеки искаше да се похвали със своето производство.Така в шеги и закачки около 13.30 часа бяхме стигнали Белград.Много пъти съм минавал по околовръстното му шосе,но никога не съм спирал специално да го разгледам.Отбелязвам на ум това свое злодеяние и си записвам да се поправя при първа възможност.Отминахме разклона за аерогарата и на следващия разклон завихме надясно към Нови Сад и Суботица.Тук ранното ставане и домашната гроздова си казаха думата и голяма част от групата (включително и аз) започва да дреме.Сигурен съм,че не изпуснахме нищо интересно.Терена е равнинен и няма никакви забележителности наоколо.Минавал съм го преди това с автомобил и затова бях доволен,че сега ме возят.Около 15.40 Ч. пристигнахме на ГКПП „Хоргош“.От сръбската страна преминахме бързо,но унгарците бяха затегнали сериозно контрола.Най-вероятно заради бежанците.Силно полицейско присъствие на унгарската граница и тежко въоръжени полицаи с автомати ни посрещат в Унгария в 16.30 Ч. Кратка почивка за винетка и тоалетна и продължаваме за Будапеща.Остават ни около 180 километра.

Около 18.30 ч. вече се наслаждавахме на светлините на Будапеща.Градът е много красив и през деня,но поне за мен истинската магия на унгарската столица се усеща нощем.Хотелът ни се намираше в Буда и имаше невероятна гледка към града.Стар хотел в соц стил,леко реновиран за нуждите на съвременния туристически поток.Интересно архитектурно решение без остри ъгли.Ако му бяха сложили и двигатели да го въртят около оста му,гледката щеше да е наистина впечатляваща.Група от няколко автобуса се натрупа пред рецепцията за настаняване.След кратки указания за часовете за вечеря и закуска, се отправихме към асансьорите.Борбата тук беше нечовешка.Два асансьора,програмирани да се движат по някакъв нелогичен,поне за мен начин,трябваше да се справят с около 200 човека и багаж.Най-накрая се добрахме до стаята си на петия етаж.Разтоварихме набързо багажа и се спуснахме към ресторанта за вечеря.Грехота е да идеш в Будапеща и да не хапнеш гулаш.Имайки предвид това,нашите любезни домакини ни посрещнаха с традиционното унгарско ястие.Не беше точно по моя вкус,но нали затова бяхме тук – да опитаме нещо различно.Пилешка пържола,със странен вкус и картофено пюре беше второто ястие.За десерт – традиционен унгарски сладкиш.Хареса ми!Кратка разходка с опознавателна цел в района около хотела с Мишо и Дани (приятелите,с които пътувахме) и се прибрахме да почиваме.

По стар навик се събуждам рано.Проблемът на рано станалите в хотел е ,че няма откъде да си купят кафе.Обикновено си носим джезвето с нас ,но този път от вълнение го бяхме забравили.Решавам проблема като срязвам бутилка от минерална вода и правя импровизирано джезве.Не е най-доброто ,но става за заместител.Освен това ,като си залееш ръцете рано сутрин с горещо кафе, действа доста тонизиращо.Влизам да си взема душ и леко замижавам от четиризвездният блясък на банята.Разкошна пластмасова вана и душ,който се движи нагоре-надолу по никелирана пластмасова тръба.Винаги съм мечтал да се срещна с хората,които създават такива произведения на съвременния вътрешен дизайн!Ваната се оказа изключително хлъзгава и вариантите бяха два – или да се къпя седнал,или прав с риск да падна и да се ударя на няколко различни стърчащи аксесоара за баня.Като истински смел мъж избирам втория вариант.Очевидно гостите на хотела са основно азиатски туристи,защото,както споменах по-горе, при скромните ми 182 см.не можах да застана прав под душа!Прекланям смирено глава пред фактите и в леко молитвена поза се заемам с хигиенните процедури.
Слизаме на закуска в ресторанта.Тук унгарците се бяха представили перфектно.Имаше огромни количества разнообразна храна,която би задоволила и най-претенциозния вкус.Единственият проблем бяха опашките,защото туриста винаги е гладен и се реди по няколко пъти за храна,особено последователите на алековия герой,които трябва да си направят по десетина сандвича за през деня.Те смятат,че е недопустимо да дават пари за храна навън.Толкова за последователите на Бай Ганьо.Слизаме пред хотела,където вече се събира групата.Очаква ни организирана обиколка на забележителностите на Будапеща.
Тук е момента да разкажа малко за валутите и начините на плащане в Унгария.Основната валута в Унгария е форинтът.Един български лев се равнява на около 152 форинта.Почти навсякъде приемат и евро.По всички големи туристически обекти е възможно и плащане с дебитни и кредитни карти.Бих Ви посъветвал,ако някъде не приемат евро, а Вие нямате форинти, по-добре платете с карта, ако имате такава.При всички положения ще ви излезе по-изгодно.Иначе и унгарците смятат еврото както им дойде и може да се получи сериозно увеличение в цената на покупките Ви.

Около 09.00 ч. тръгваме към „Рибарските кули“. Към групата се е присъединила Сузана-местен ексурзовод от български произход.Не я слушам много.Знам,че не мога да правя едновременно 2 неща – да слушам и да снимам!Затова съм се отказал от слушането,тази задача съм я оставил на Ани и на аудио рекордера ,който прилежно записва всяка дума и после ми разказва всичко като послушна секретарка.Прави впечатление,че движението в града е някак забързано.Мислех,че само в София караме като луди,но това е голяма заблуда.В Будапеща най-вероятно има ограничение на скоростта 50 км в час,но май никой не го спазва.Всички карат страшно бързо,но със сигурност умеят да го правят.Особено бях възхитен от шофьорите на линейки.Никога не съм виждал при нас линейка да се движи така.Иначе унгарците са спортна нация.Около реката и на остров Маргит може да видите почти по всяко време на денонощието хора,които тичат или карат колело.Велосипед може да наемете с карта от автоматични станции, удобно разположени на различни места около Дунава, а може би и в града.Казвам може би ,защото около реката видях няколко,а при разходката из града просто не обърнах достатъчно внимание дали има и къде.

Около 09.30ч пристигаме на „Рибарските кули“.Сузана разказва на групата, а аз снимам.Освен кулите тук може да се насладим и на красивата архитектура на величествената църква „Свети Матияш“ и „Музея на марципана“.

От крепостта се разкрива чудесна гледка към река Дунав,мостовете и Парламента.

Леко ме разсейва група корейски туристки,но бързо се връщам към основното си занимание.Все пак дисциплината е важно нещо.Обиколката продължава към Дворецът Шандор-Sándor-Palota.

Непосредствено до него е разположен и местният фуникуляр-Budapest Castle Hill Funicular,който ни води към Долният град.

За момента не се възползваме от него ,но го записвaме за следващия ден и се концентрираме върху разглеждането на паметника на митичната птица-Турула.

Насладихме се на смяната на караула пред Дворецът Шандор и се метнахме на автобуса,който ни отнесе към Площада на героите.Кратка разходка там и отново се качваме на автобуса.

Имаме планирано пътуване до двореца в Гьодьольо.Това е малко градче близо до Будапеща.Цената на билета за двореца е 2500 форинта.Тук унгарците успяха да ми развалят настроението.След като си купихме входните билети,ми заявиха,че трябва да оставя раницата с техниката на гардероб.Причината беше,че докато оглеждам невероятните красоти в двореца ще се въртя насам-натам и раницата ми ще изтърка златния обков на вратите им. Оказа се обаче,че няма сейф с размер като за моята раница.Предложиха ми да я оставя подпряна на стената в помещението за багаж.На въпроса ми дали поемат финансова отговорност за техниката вътре, отговориха отрицателно.Назряваше международен скандал!В крайна сметка ми разрешиха да внеса раницата ,но с условие да я нося закачена отпред.Обиколката беше около час.Постоянно се взирах да видя златния обков,но така и не го открих!Поне разбрах как се чувстват бременните жени.Като излязохме, не си чувствах гърба.Ако сте ходили в Долма Бахче или Топ Капъ в Истанбул, дворецът на принцеса Сиси в Гьодьольо няма да ви впечатли,но ако за първи път влизате в нещо такова,ще ви е интересно.

Прибираме се в Будапеща и автобуса ни оставя пред хотела.Интересното тепърва предстои.Впускаме се в самостоятелна вечерна разходка.Целта са мостовете на Дунав и Парламента.Искам да направя малко нощни снимки.В началото на март все още се стъмва рано,така че около 19 ч.времето е прекрасно за тази цел.Спускаме се надолу с трамвай.Бързо,удобно,комфортно.Градският транспорт в града е чудесно организиран от метро до лодка.Билетите са на цена от 350 форинта,но ако купите 10 билета е по-евтино – 3000 форинта,с които могат да пътуват няколко човека.Нещо подобно на талона в София,само че с един талон може да пътува само един човек.За около 15 минути сме до реката и аз се заемам с фотографска дейност.Ани ми помага и в същото време наблюдава дали някои „добри хора“ няма да си познаят нещо от техниката.Времето беше благосклонно към нас и въпреки че духаше лек вятър, снимките станаха чудесни.

Сградата на парламента Будапеща Hungarian Parliament Building Budapest night view

След лека разходка край Дунава решихме да се приберем с автобус.Лошо е обаче,когато не знаеш как се казва спирката ти,още по-лошо е, ако знаеш,но не разбираш грам унгарски.Хората казват всяка следваща спирка и я изписват на таблото,но моите познания по унгарски са малко по-слаби от тези по китайски,тоест никакви.Зяпаме през прозореца с надеждата да видим хотела,но той изскача малко внезапно,като бежанец от багажник.Рязко натискам бутона за спиране и автобуса спира още по-рязко.Шофьорът ме поглежда сърдито,но понеже беше чул,че говорим на чужд език,беше снизходителен.Вратитe се отварят почти в движение и ние излитаме като тапи,като едва не се блъскаме в част от нашата групичка,която стоеше на спирката.Прибираме се в хотела в 21.40ч.с неясната представа дали ще се класираме за вечерята,която беше до 22.00.Строг,но справедлив сервитьора ни погледна надменно,но все пак ни донесе храна.Картофи с месо…. Уморени от динамичния ден се просваме в леглата и заспиваме почти моментално.Утре ни чака натоварена програма.

Ставаме рано.Кафе,душ и трепетно очакваме закуската.Днес сме на самостоятелна обиколка из Будапеща.Голяма част от групата е на екскурзия до някакви замъци,друга част от групата е където си иска ,а ние на самостоятелна обиколка.Хващаме автобус от спирката до хотела и след около 15 минути сме на „Рибарските кули“.Разхождаме се по павирани улички с интересна архитектура ,които предшестват самите кули и катедралата.

Някой от местните ми подшушна,че катедралата има два входа.Единият безплатен,само за местни богомолци ,а другият платен за туристите.Все пак си купихме билети.Както вече казах,познанията ми по унгарски са равни на нула и затова реших,че може да не съм разбрал правилно.Все пак не съм местен богомолец.Катедралата си заслужава,Кулите също са интересни.Самороден талант ни изнася концерт на цигулка без струни.Не пропускайте Музея на марципана.Вътре може да видите всички забележителности на Унгария направени в умален вид от марципан.Може да си купите оригинални местни лакомства и да пиете кафенце.Продължаваме разходката в посока Дворецът Шандор-Sándor-Palota. ,където правя кратък клип за смяната на караула.След това купуваме малко сувенири и се спускаме с фуникуляра към Долния град.Вижте кратко видео от разходката тук :

Продължаваме разходката около Парламента,където заради облеклото и забрадката на Ани имаме малко съмнителен вид ,но не ни арестуваха.Не и този път!Влизаме в посетителския център на Парламента.Там може да ползвате тоалетна и да закупите сувенири,както и да получите разнообразна и полезна информация.Излизаме от посетителския център и се колебаем накъде да тръгнем.Избираме да гледаме лодките и корабчетата по Дунава.Интересна атракция е плуващ автобус,с който може да направите обиколка на Будапеща по суша и вода.

След като приключваме с изучаването на речния транспорт,тръгваме по улица „Ваци“,аналог на нашия булевард „Витоша“.Улицата се слави като най-скъпата и престижна в града.Веднага към нас се залепва тумба румънски цигани с изкусителни оферти за „Айфон 6“,но ние невъзмутимо продължаваме разходката.Влизаме в малко магазинче и си купуваме бутилка „Уникум“.Унгарците определят питието като лечебно и много ценно.Решаваме веднага да проверим лечебните му свойства и сядаме за кратка почивка на една пейка край реката. Тумбата румънски цигани ни следва неотлъчно.Може би решиха,че щом не кълвем на телефонната търговия,може да проверят багажа ни.Искам да се измъкнем от тях,защото чакам да се здрачи,за да направя малко снимки на мостовете и Рибарските кули в тъмната част на деня.Отпиваме по глътка от националната гордост на унгарците.Има вкус на сироп за кашлица,но не е неприятно.Започвам да усещам веднага лечебните му свойства.Още по една глътка,за да завършим курса на лечение и ставаме от пейката.Циганите ни поглеждат ,но явно решават ,че няма смисъл да се занимават с нас,особено след като на чист английски му казах,че ние сме български цигани и искаме да ни оставят на мира. Време е за снимки!Залагам статива и творчеството започва.След около час и половина приключваме.Въпреки че е март месец и би трябвало времето да е омекнало,около реката подухва ветрец и ние сме измръзнали като кучета.Няма страшно,имаме си „Уникум“!Хващаме автобус и се прибираме в хотела.На другия ден рано сутринта товарим багажа и тръгваме към България.

Може да харесате още:
Загреб-Хърватия
Блатото Аркутино или как да спасим ято комари от гладна смърт!
Архитектурен резерват Долен
Гигински манастир (Черногорски,Църногорски манастир)“Св.Св. Козма и Дамян“ и някои неделни размисли за котките и жените
Замъкът в Равадиново-Изживейте приказката