Гигински манастир (Черногорски,Църногорски манастир)“Св.Св. Козма и Дамян“ и някои неделни размисли за котките и жените
Неделя сутрин е,а аз чувам алармата на телефона.Мислех си,че днес ще поспя повече,но уви,екстрите се отлагат за друг път.За днес е планиран първият излет за тази година.Ставам и бавно се отправям към кухнята да правя кафе.Не че не съм ранобуден,напротив,но обичам „тихите утрини“,както казва главният герой в един популярен телевизионен филм.Опитайте се да ми звъннете по телефона преди 8 часа в неделя и ще научите много нови неща за себе си!Бавно и с наслада пия кафето,защото знам,че новият участник в групата също ще се успи.Весето-за първи път с нас и много уморена от „ранното“ лягане предишната вечер.С други думи- отново закъсняваме,но като за първо мероприятие ни е простено(все ще си намеря някакво оправдание,първо мероприятие….дрън,дрън).Познавайки сутрешно-ленивата си природа,се бяхме изхитрили да подготвим „Астрата“от предния ден.Гориво,масло,спирачна течност и гуми.Никога не забравяйте тези неща преди тръгване,за да се наслаждавате пълноценно на пътуването си.Сутрешната суета в банята и бясното разминаване по коридора с раниците.Естествено тона е леко изнервен и всеки обвинява другия за закъснението.Не се караме сериозно.Просто винаги е така преди да тръгнем на път.Превърнало се е в нещо като ритуал.За щастие,това състояние е краткотрайно и завършва със сядането ни в колата.Стартера решава да подкрепи нашето начинание и мощният вентилиран мотор замърква щастливо.Тръгваме към кв.Орландовци да вземем Весето.След последните уговорки по „Вайбъра“, тя е готова и ни чака пред вратата на къщата с малка спретната раница.Минаваме през нон-стопа за по едно мобилно кафе и тръгваме.Вече е 10 часа ,но както казах не бързаме много.Времето е облачно и духа лек вятър.Общо взето типично за ранната пролет.Справка с многобройните щъркелови гнезда в кв. Бенковски ни казва,че ще носим мартениците си поне още седмица.Няма нито един щъркел.Тръгваме по околовръстното посока Люлин-Перник.Състоянието на настилката е кошмарно.Крайно време е да се ремонтира този участък.Преживяваме някак си този стрес и най-накрая стигаме до магистрала Люлин.Оттук нататък нещата са лесни.След 20 минути вече сме на входа на Перник.
Целта на днешното ни пътуване е Гигинският манастир.Избрахме го по две причини.Първо,защото е много красив и второ,защото терена до него е лек за изкачване и отличен за първо раздвижване след зимата.Естествено,всички тези данни получихме от наш доверен информатор,който е защитен от Закона за туризма и ветровете.Надявахме се да не ни е излъгал.Минаваме по околовръстното шосе на Перник и при квартал „Бела вода“ хващаме отбивката към Църногорски манастир вдясно.Голяма кафява табела ни информира,че нашата цел е на 22 километра.Минаваме през селата Батановци,Богданов дол,Ярджиловци ,в което има доста интересна малка църква отляво на пътя.Пред нас изниква табела,която ни показва,че вече сме в община Брезник и веднага след това влизаме в село Велковци.След селото завиваме наляво,табелата гласи,че до заветната ни цел остават само 15 километра.Зарежда се нова поредица от селца.Първото е Ноевци.Тук най-вероятно живеят или последователи на Ной, или служители на НОИ.Хубаво впечатление ми направи,че в това село магазина и кафето работеха в неделя,а има и хотел наречен „Чери дрийм“,и ако сте уморени,може да спрете за кратък отдих.Всичо това се намира в центъра,под щъркеловото гнездо.Другото впечатляващо нещо в Ноевци са копията на Лъвов мост и Орлов мост,през които минахме по пътя.Очевидно хората си обичат селото и се стараят да му предадат модерен вид.Следващото село е Непразненци.Интересно име!Тук или не празнуват,или не …правят нещо друго.Впечатляващото тук е количеството велосипеди на глава от населението.Като за неделя имаше доста велосипедисти по пътя.Не ме чухте някъде да казвам,че спазват правилата за движение ,нали ?!Накрая стигаме Гигинци.Не обърнах кой знае какво внимание на селото,защото се оглеждахме за табела към манастира.Слава богу,такава имаше -„Гигински манастир 5 километра“.Тръгваме с „Астрата“ по улица „Мартеничка“, защото ми се стори неуместно да я зарежа долу на пътя.Тясно е и няма къде да се паркира там.Изминаваме около 500-600 метра по черния път и си намираме едно по-широко място,където оставяме колата.Пускам хронометъра и поемаме пеша по черния път.Тук е моментът да отбележа,че до манастира може да се стигне и с кола,стига да не е прекалено ниска,но никой уважаващ себе си турист не би го направил.Терена изглежда лек,но на места става доста стръмен,колкото да ни вземе въздуха.Радостната новина е ,че точно тогава се намира някой услужлив „автотурист“,който да запълни празнините в дробовете ни с прах от пътя.Тези хора не могат ли поне за момент да слязат от колите си!Въпреки студения ветрец упражнението ни се отразява добре и след около 1 час се озоваваме пред портите на манастира.По данни от Уикипедия Църногорски манастир датира от времето на Второто българско царство.Многократно разрушаван и възстановяван през периода на османското владичество той е окончателно възстановен в началото на 19-ти век от светогорски монаси.В манастира има аязмо с лековита вода.Снимките,които ще видите,отразяват съвременното състояние на манастира,след обновяването му през 2010 година.Тъй като аз отразявам само нашите пътувания и преживявания,за повече статистически данни и исторически факти може да посетите Уикипедия.Манастира развива земеделие ,животновъдство и пчеларство.Аз лично съм ял от меда и Ви го препоръчвам горещо.Нещо интересно,което ми разказа приятел,но не съм сигурен дали е актуално,е че можеш да спиш в манастира без да плащаш,а да си отработиш нощувката под някаква форма.Влизаме в манастира и започваме обиколката.Както се досещате ще видите разказа в снимки.
Новата църква беше заключена,затова влязохме в старата и запалихме по свещичка за здраве.Посетихме аязмото и си наляхме лековита вода.
Приятно уморени от разходката,купуваме по едно кюфте и сядаме на дървените маси до манастира.Кюфтето би трябвало де е биволско,поне според това,което анонсира продавача.Размера му е около или малко над средностатистическия,а цената-все едно е внос от Австралия.Нямаше как да спорим,защото това е единственото място в района,където човек може да хапне в неделя по обяд.Не съм сигурен какъв беше процента на биволското месо в този продукт защото в него имаше и кашкавал,но да кажем,че общата оценка беше „става“.Докато смирено хапваме,усещам пулсация в левия си крак.Мисля си-„това са вредните последици от зимното залежаване и стоенето пред компютъра,малко движение и веднага проблем с краката!“.Всъщност,май не бях прав.Чифт красиви зелени очи ме гледаха изпод масата.Надявам се не очаквате това да е някаква красива принцеса от приказките.Малка симпатична котка ме потупваше с лапичката си по крака и ме гледаше право в очите.Погледа й настойчиво казваше -„Дай!“.След това започна да се гали в краката ми и после се повтори упражението с потупването и погледа.Котките смятат,че имат неотменимото право да си поискат и получат абсолютно всичко,което им се стори интересно и вкусно.За тях е абсолютно естествено да го получат и чак са учудени,ако не им дадеш.Методите им са разнообразни и варират от настойчив поглед и леко отъркване в краката,до настойчиво потупване с лапа,и качване на масата.С други думи-няма спасение.Тук искам да направя сравнение между поведението на котките и жените.И едните и другите ползват горе долу едни и същи методи,когато искат да получат нещо.Я се опитайте да откажете на една жена нещо,което си е наумила.Но нека не задълбавам темата,за да не ме подгонят всичките феминистки организации на този свят.Да се върнем към котката.Отчупвам парче хляб,топя го в лютеница и внимателно го подавам на котката.Тя го подушва и виждам укора в зелените й очи.“Хляба е вреден за котките“,говорят те -„Дай месо!“Аз също съм гладен,но както казах ,на жена и котка не се отказва.Отчупвам парче от кюфтето и го давам.Котката го грабва и тръгва нанякъде.Под масата се чува боричкане.Всъщност,котките са две.Ясно е ,че само моето кюфте няма да стигне.Добре че Ани и Весето се включват навреме и спасяват положението.Всъщност,освен котките отстрани на масата имаше и едно куче.Но тъй като кучетата нямат чудната способност да те хипнотизират с поглед като котките и жените(стига с тия жени де !!!), то само стоеше с изплезен език и преглъщаше жално.Получи каквото беше останало от хляба и лютеницата.
Равносметката-всички останахме гладни,но все пак разделихме храната.Тръгваме надолу.Слънцето най-накрая ни удостои с присъствието си след мрачния и ветровит ден и даде възможност да се порадваме на синьото небе и на ранно нацъфтелите дървета.
За Ваше улеснение ще публикувам тук GPS координатите на манастира:
42°39’00.0″N 22°48’00.0″E Местоположение-над село Гигинци област Перник община Брезник
Може да харесате още:
Загреб-Хърватия
Блатото Аркутино или как да спасим ято комари от гладна смърт!
Архитектурен резерват Долен
Замъкът в Равадиново-Изживейте приказката
Будапеща-Унгария
Вашият коментар