Ваканционно вдъхновение след карантината COVID-19 юни 2020 южно черноморие

Има ли почивка на море след COVID-19 ? Продължителната,тежка социална и физическа изолация се отрази зле на психиката на доста хора.След отпадане на карантинните мерки всички искат да излязат сред природата . Хората са зажаднели за почивка на море и планина или просто да се разходят някъде в почивните дни. Всички искат да се катерят,плуват,гмуркат,скачат с парашут,да карат водни ски или просто с възхищение да наблюдават всичко това отстрани. Малко преди планираното начало на туристическия сезон на 01.07.2020г. решаваме да видим каква е обстановката по южното ни черноморие. Мятаме велосипедите на багажника и се отправяме към Приморско. Времето не обещава много слънчеви часове на плажа,но това няма да попречи да се разхождаме с луксозните си дъждобрани и да направим много снимки .Ще следим как върви сезона и какви са плюсовете и минусите на почивката на море в България след карантината.

Карам по магистралата и се наслаждавам на пътуването.По неизвестна за мен причина темпераментни граждани на Германия,Австрия,Холандия и Франция ме изпреварват със скорост доста по-висока от разрешената.Или са напрегнати от продължителната изолация ,или бързат да не изпуснат евтините чадъри и шезлонги на морето.Единственото ми успокоение в този момент е ,че ще си платят глобите на границата,иначе няма да могат да напуснат страната. А може би не…? Тук е момента да похваля и да направя безплатна реклама на багажника за велосипеди за таван THULE. Благодарение на него велосипедите ни останаха с нас на небезизвестните 40 км. между Пловдив и Стара Загора.Изобщо не усетихме,че имаме нещо на тавана на колата.Няма вибрации ,няма странни звуци и качва разхода на газ само с 2 литра на 100 км. Силно препоръчвам ! Благодаря „THULE“ !

Приморско ни посреща с кристално чисто море и променливо време. Слънцето  ту се крие зад  облаците ,ту се опитва да ни изгори за „Добре дошли „. Курортът изглежда доста празен.Липсват тълпите чехи и руснаци,които са обичайна гледка в този период. Доста от заведенията и магазините не са отворили.Явно все още се колебаят дали ще има сезон тази година. Хазяйката ни посреща гостоприемно и с топла усмивка.Все пак не сме за първи път в Приморско. Слизаме до северния плаж. Няма много летуващи.Все пак сезонът не е открит официално.Има разхвърлeни боклуци и бирени бутилки. Хора,Моля Ви,почиствайте след себе си ! Разхождаме се малко покрай морето и огладняваме. Време е да проверим ресторантьорския бизнес в Приморско. Традиционно инспектираме „Бирария Хладно“. Очаквано, Милена е сготвила вкусна рибена чорба.

Рибена чорба в Бирария Хладно-Приморско

Хапваме набързо  и се отправяме към плажа Перла,наше любимо място за плажуване. Леко разочарование ни посреща там.На мястото на миналогодишната свободна зона до кея ,плажно заведение е разпънало чадъри и шезлонги ,а зоната е изместена от другата страна на заведението. Според мен ,не би могла да събере много хора. Въпросното заведение си беше там и миналата година ,но сега просто е разширило зоната си на предлагане на екстри.Може би е направено заради изискванията за дистанция. Пет лева за чадър и пет лева за шезлонг искат от плажния бар.Може би цената е приемлива, ако сте цял ден на плажа. Времето обаче не позволява такива екстри в момента. Редуват се силно слънце и студен душ. Важното е ,че има разнообразие!

Впускаме се в бърза обиколка на Приморско – да видим какво ново ще ни предложи курорта. Няколко нови улички или по- скоро довършени стари проекти.Нова детска площадка и беседка на входа на северния плаж до конната база.

Може би няколко нови хотела…Алеята край морето е почистена от бурените и изглежда доста приветливо. Магазините и заведенията в центъра са отворили на около 40% ,но при другите се забелязва подготовка за сезона. Правят се леки или по-сериозни ремонти. Всички се надяват сезона да започне на 01.07.2020 г.Завършваме първия ден с подкрепа за местния ресторантьорски бизнес. Хапваме вкусно в Бирария Хладно, където Милена ни посреща с пресни рибни специалитети.

Микс от пресни морски дарове в Бирария „Хладно“-Приморско

Ден 2- ри

Денят започва с прекрасно синьо небе с леки облачета. Слънцето обещава прекрасни часове на плажа. Първо , малко гимнастика.Правим лека велосипедна разходка до ММЦ.Спираме да видим какво е положението на плажа.Красива, широка плажна ивица без нито един плажуващ. Все пак е само 08,50 ч. Порядъчните хора все още спят.

Плажа на ММЦ

Влизаме в ММЦ,няма никой.Обстановката е такава, сякаш хората внезапно са избягали поради неизвестна причина.Съвестен охранител ни пита какво правим там. Обясняваме му, че просто се разхождаме. След като разбира, че не сме злодеите, които очаква , става по- разговорлив.Разказва ни, че очакват около 800 човека курортисти от другата седмица и всички бунгала вече са запълнени. Това са добри новини. Има шанс за сезона в ММЦ.

Прибираме се в Приморско и компенсираме катастрофалната загуба на калории с прясно изпържени , вкусни, хрупкави мекички. Намират се на центъра на две сергии вляво от „Рибко“ . Най- добрите мекици в региона. Препоръчвам !

Плажуваме около час и половина.Слънцето грее изпепеляващо.Почти в реално време виждам как кожата ми изгаря въпреки слънцезащитния спрей. Водата е малко студена,но е кристално чиста и е грях да не се потопиш. Бързо свикваме с температурата и се наслаждаваме на момента. Не сме от хората които отиват на море, за да лежат цял ден на плажа.Обичаме да виждаме нови и различни неща и да се разхождаме сред природата. Обаждаме се на приятел от Приморско ,който предлага да ни заведе до Маслен нос през резервата Перла.Разстоянието е около 5 километра в посока. Пресечен терен,леко към средно натоварване.Не би трябвало да е проблем за никой,стига да няма сериозни заболявания. Веднага се съгласяваме да тръгнем.Явно мекиците са били доста калорични.Времето предвещава дъжд,но ние сме екипирани с чудесни дъждобрани.Спираме колата в началото на парк Перла и тръгваме по пътеката.

ВАЖЕН СЪВЕТ: Не се впускайте в такова приключение ,ако с Вас няма човек,който познава добре пътеките в парка.Има голяма вероятност да се изгубите. Препоръчително е да ползвате репелент.

Малък червен кълвач ни радва още в първите метри в гората. Навлезли сме в друг свят.Тук няма градски шум ,мръсен въздух и изнервени хора. Красота ,хармония и съвършенство. Чуват се само песните на птиците и шумовете на гората. Ани постоянно има усещането,че от храстите ни дебне диво прасе. За около час и двадесет минути стигаме до Маслен нос. Преди плажа има малка отбивка вляво,с невероятна гледка и  пейка ,на която човек може да седне и да се наслади на морето.Дивото местенце не е лишено от екстри.Ако решите да предавате всичката тази красота на живо ,има мобилен интернет и GSM покритие.

Плажът на Маслен нос е покрит изцяло с мидички.Там няма пясък. Група плажуващи деца се забавляват със скокове във водата от кея. Има и плажен бар за любителите на разхладителни напитки.Духа силен вятър и започва да вали лекичко,затова правим няколко снимки и тръгваме обратно.В гората обаче дъждът спира и вятърът утихва.

Много обичам такива разходки.Разтоварват и зареждат с положителни емоции.Освен красивите гледки и приятното натоварване на тялото, виждаме една сърна,която бързо изчезва в гората и два таралежа,единият от които дебютира като фотомодел.Прибираме се в Приморско да сменим дрехите и да се настроим психически за вечерята. Вечеряме скромно с чернокоп и миди пане.

Ден 3-ти

Събуждаме се малко след изгрев слънце.Времето обещава приятни изживявания на плажа.Чисто синьо небе с леки перести облачета.Слънцето подгрява пясъка и морето специално за нас. Излизаме на редовното сутрешно колоездене.Морето е като стъкло.Това може да се види много рядко на българското черноморие.Обикновено подобни гледки са на Адриатическо море. Даже цветът на морето е придобил онзи магичен синьо-зелен оттенък.Може би нашето море се променя, с цел да събере повече туристи,или просто съм се затъжил за Хърватия.Правя снимка на тази красота и продължаваме със сутрешното колоездене.

Следва закуска и плаж. Днес времето предполага сериозно плажуване. Пясъкът е топъл,а водата кристално чиста.Отпускаме тяло и нерви и се наслаждаваме на тези приказни усещания цели два часа. Това е своеобразен рекорд за хора като нас .Вече планираме следобедното приключение ,а именно: разходка до устието на река Ропотамо. Не сме ходили там от няколко години и с вълнение очакваме красивите гледки. Не ни се ходи пеш и решаваме да ползваме авто-велосипедно придвижване. Това означава,че с колата ще стигнем до бариерата на резервата и натам ще продължим с колелетата. Достигаме бариерата,паркираме колата и се спускаме надолу. Усилието е равно на нула, защото почти не въртим педалите ,а държим спирачките. Мислено си представям какво ни чака на връщане – здраво бутане на велосипедите с раниците на гърба.В края на спускането учтиво поздравяваме двойка пешеходци ,а те се усмихват и ни казват- „Добре се спускате ,но нагоре ще бутате“ .Можеха да си го спестят. Така е, българинът все гледа да развали настроението на другите.Шегувам се! И без това си знаех,че ще бутаме.

Устието на река Ропотамо-Приморско

Облаци са покрили небето и няма достатъчно хубава светлина за снимките,които искам да направя.Сива обстановка без цвят и контрасти.Преди години на това място кипеше живот.Макар и със забрана за плажуване,тогава имаше хора.Печаха се,плуваха и ловяха риба. Сега няма хора,не плуват туристически лодки и никой не плажува.Хубавата страна на това е ,че дивата природа се е върнала на това място,необезпокоявана от никой. Различни птици си говорят на техния език.Гарвани се карат и издават много смешни звуци,които чуваме за първи път.Гларуси и чапли си ловят рибка и похапват сладко.Хармония ,спокойствие и красиви гледки. Определено си заслужава бутането на колелета,което ни очаква.Правим малко снимки и тръгваме обратно.

Баирът е стръмен ,лее се пот. Красива кафява змия около метър и половина пресича пътя пред нас. Учтиво я изчакваме, за да не влизаме в конфликт. Така правя и с тъщата! Може и да беше смок.Не ги разпознавам много тези влечуги.Тялото усеща края на силите,но мисълта за рибните специалитети в Бирария Хладно ни държи в кондиция. Учудващо успяваме да стигнем до колата за около 30 минути. Очаквах да е доста повече.Спускаме се в Приморско и решаваме преди вечеря да се наградим с по едно кафенце. Сервитьорката е сама и играе ролята и на барманка. Кафето е с ужасно качество ,а цените хич не са ниски. Чадърът пред кафето е мръсен,все едно някой специално е изсипвал кал върху него .Няма да споменавам името на кафенето,защото предишни години редовно ходехме там и много ни харесваше.Може би хората имат някакви временни проблеми и скоро ще ги решат.Минаваме през квартирата,за да се преоблечем и се насочваме към  „Хладно“ . Вечеряме смирено ватос и опашка от морски дявол.

Ватос-Бирария „Хладно“-Приморско

Опашка от морски дявол-Бирария „Хладно“-Приморско

После видях морския дявол на снимка.По-добре да не го виждате на живо!

Ден 4-ти

Поради повишената влажност на въздуха -силен дъжд , днес сме така…..

Силният дъжд и сивите облаци объркват плановете ни за деня.Сутрешният круиз с рибарска лодка се отлага.Карането на колело също.След като спря да вали, тръгваме на разходка по крайбрежната алея. Морето е изгубило кристалната си чистота и се вълнува сериозно.Очевидно ще отпишем и сутрешния плаж.

Приморско-северен плаж

Решаваме да отделим време за хората на Приморско.Понеже идваме тук от много години,познаваме доста хора.Разговаряме с тези,които срещаме по време на разходката. Всички са притеснени от мерките .Загрижени са за сезона.Много хора са взели кредити от банки и се чудят как ще ги връщат.Надяват се от 1-ви юли да потръгнат нещата,но не са особено обнадеждени.Почти завършваме разходката и отново започва да вали.Добре е ,че сме близо до квартирата.Прибираме се и почваме да кроим планове за следобедна разходка до Ахтопол.

Плановете ни се сбъдват.След кратко пътуване сме в Ахтопол.Градчето е прекрасно.Тишина,спокойствие,уют и хармония. Едно прекрасно място за истинско разтоварване от ежедневния стрес.Забавляваме се със снимки на фара и разходка по скалите.

Фарът на Ахтопол

Ахтопол-пристанището

Слънцето ни се усмихва , а небето е ослепително синьо със съвсем леки перести облачета.Един чудесно прекаран следобед в Ахтопол.Прибираме се в Приморско  и отиваме на кафенце при Милена. Коя е Милена ? Тя прави вкусните риби в „Бирария Хладно“,които виждате на снимките. Пие ни се нещо по -специално,но кафето при Милена е само капсула. Купуваме сладолед от съседното магазинче и с подръчни средства си правим чудесно айс кафе. Прекарваме известно време в сладки приказки и се прибираме,за да си починем и да съберем сили за вечерята. Вечеряме скромно с голяма риба „врана “ на скара и ватос.

Риба „Врана“ в Бирария „Хладно“-Приморско

Враната е от типа на ципурата и дорадата. Доста вкусна рибка. На мен ми харесва пържена ,а Ани я харесва повече печена. Така завършва ден 4-ти.

Ден 5-ти

Сънце ,синьо небе без нито едно облаче и почти спокойно море.Напук на синоптичната прогноза (не пиша метеорологичната прогноза ,защото думата е трудна и все я бъркам ) за дъждове и бури ,уцелваме страхотно време за почивка. Или както се пее в песента -„Където и да идем ,носим времето със себе си „. Очаква ни спокоен и мързелив ден,лишен от всякаква креативност,в който може да се отдадем на най-низките си страсти.Например да се излежаваме,да мързелуваме,да ядем някакви вкусотии,да пием кафенца,да правим нищо…И това е някаква дейност!Просто се опитвам да Ви вдъхновя за почивка. Отървете се от страховете си и отпуснете тялото и душата си край морския бряг. Яжте вкусно и живейте активно или мързеливо ,но живейте! След 10 години ще съжалявате за това,което не сте направили ,а не за това ,което сте направили. Ние започваме деня с кафе и колоездене. После носим мекички на Милена и Нора  в  Бирария Хладно,иначе няма да ги опитат до края на сезона. Трябва да ги поддържам,защото готвят много вкусна рибена чорба.В крайна сметка отиваме и на плаж. Много трудна дейност в тази жега,поне за нас. Плажуваме около час и половина,от които половин час във водата.Тръгваме си малко преди да затворят плажа за дезинфекция (шегувам се – уточнение за тези,които нямат чувство за хумор).

Следобеда се наслаждаваме на правото си на свободно придвижване.След  ограничителните мерки откриваме удоволствието от живота в малките неща. Да можеш да излезеш и да отидеш ,където пожелаеш е безценно.Обикаляме безцелно из Приморско и ММЦ .Правим снимки,пием кафе…

Приморско-южен плаж

Приморско-южен плаж

Получаваме онова усещане за безвремие,което подпомага свалянето на стреса и разтоварва нервната система.Прави впечатление ,че хората по улиците са станали повече.Заведения и магазини,които бяха затворени при нашето идване,сега отварят врати. Може би наистина всички чакат 01.07.2020г. Дано тази тенденция се запази и хората в Приморско да имат успешен сезон.

Както се досещате,такива разходки се отразяват много добре и на апетита.Насочваме се към добре познатата Ви вече Бирария Хладно. Питате „Защо пак там“ ? Защото най-прясната и добре приготвена риба е там . Хапваме салата,скорпид и свински карета с манатарки.Гарнитурата на каретата е картофено пюре,но по мое желание я сменят със зелева салата.

Селска салата в Бирария „Хладно“-Приморско

Порция скорпид в Бирария „Хладно“-Приморско

Карета с гъби в Бирария „Хладно“-Приморско

Ден 6-ти

Утрото е свежо и слънчево,но цяла нощ валя дъжд.Пясъкът е мокър ,а морето бурно. Оставяме колелетата да почиват и тръгваме пеша по крайбрежната алея.Такива разходки са много полезни и тонизиращи.Създават едно специално настроение. Човек се откъсва от действителността.Вдишва морския въздух, примесен с аромат на цъфнали липи .Съзнанието се освобождава и полита отвъд пределите на ограниченията,наложени от COVID-19.Няма го градския шум,ежедневния стрес и напрежение.Едно слънчево безвремие ,в което можете да се обърнете към себе си,да се погледнете отстрани ,да подредите мислите си и да видите света по различен начин.

Завършваме сутрешната разходка с лека закуска,която, като час, по-скоро би трябвало да е обяд. И без това няма да ходим на плаж,не бързаме за никъде.Обаждаме се на приятел и планираме кафе в късния следобед. Все пак трябва да си вземем „Довиждане“ с морето – слизаме на северния плаж. Пясъкът се е затоплил,но морето все още е бурно.Флагът е червен.Стоим около час ,предимно във водата.Естествено сме влезли до коленете.Типично по български има хора,които се опитват да плуват,но спасителите бързо ги изкарват от водата. Похвала за спасителите от Приморско.Казваме довиждане на морето, с обещание да се върнем пак и се отправяме към Бирария Хладно за късен обяд преди ранната вечеря. Хапваме само рибена чорба, за да не ни стане тежко и да си развалим вечерята. Опитът ни за лека разходка след това, се оказа пълен провал.Слънцето вече прижуряше тежко и клепачите натежаха. Лека драмка реши проблема частично. Винаги ,когато е най-хубаво,звъни приятелят за кафе.

Сядаме в „Куба либре“ – бар на главната улица. Доста приятно местенце,което досега сме пропускали ,по неизвестни за нас причини.

Бар „Куба Либре“-Приморско

Избираме маса с хубава ,дебела сянка – рай в тежката жега.Носят ни кафе и буркани с дълги,ледени ,безалкохолни летни коктейли.

Кафе и безалкохолен коктейл „Мохито“ в бар „Куба Либре““-Приморско

Заведението е почти празно и ни се открива чудесна клюкарска гледка към главната улица. За съжаление ,хора почти не минават. Разговорът се върти основно около предстоящия сезон или дали изобщо ще има такъв. Времето напредва и ние се разделяме с нашия приятел. Всеки тръгва по своя път – той към любимата,а ние към вечерята. Един ден за пълен релакс,разходки,мързел и чревоугодничество. Описах го подробно,защото има и такива дни.Не винаги времето позволява определен тип физически активности,но това не означава ,че денят е провален. С нетърпение чакаме да видим каква изненада ни е приготвила Милена.

Изненадата е хамсия по приморски. След няколко дни хапване на различни рибни специалитети, бяхме забравили,че има и такива простички,но вкусни неща.

Порция пържена хамсия -Бирария „Хладно“-Приморско

По същия начин доста често забравяме ,че простичките неща правят живота ни красив и интересен. Особено след дълга карантина,когато трябва да се погрижим за физическото си здраве,да вдигнем имунитета и да оцелеем психически.

Има ли море след COVID-19 ? Отговорът е „Да“ . Има море за всеки,който може да го оцени.Има море за всеки,който може да пребори страховете си и има желание да живее пълноценно.Бъдете здрави ,приятели ! Живейте !

#traveluser