Кюстендил – минерална вода и спокойствие
Стримон Гардън Медикъл СПА- хотелът на Кюстендил.
Ресторант Friends-най-вкусното заведение на Кюстендил.
Тръгваме от София в 9 часа и 10 минути.Джижението не е много натоварено. Карам по магистралата и постоянно ми се струва,че нещо не е наред.Всички спазват правилата,никой не свири и не светка с фаровете.Спазват се ограниченията на скоростта. За момент си помислих,че не съм в България.Отминаваме Перник.Изведнъж нещата си идват по местата.Палави български и румънси джигити започнаха да тестват максималната скорост на автомобилите си и да правят безумни изпреварвания. В Румъния изобщо не би им хрумнало да нарушават правилата,но тук имат чувство за безнаказаност и правят уникални глупости.За съжаление няма кой да ги санкционира.Пристигаме в 10 часа и 40 мин. Може и по-бързо,но все пак спазваме ограниченията на скороста.Хотела се казва „Стримон Гардън спа“.
Като видя нашето ретро возило, охранителят побърза да затвори вратата на паркинга,за да не успеем да се вмъкнем вътре.Дойде да види що за птици сме и като му показахме резервацията смутено ни пусна да влезем. Усмихнат,но непреклонен рецепционист ни посреща и обяснава ,че настаняването е от 14 часа.В друг подобен хотел със същия брой звезди,направиха всичко възможно да ни настанят още с пристигането.Не го отбелязвам като недостатък на хотела.Все пак хората си имат установен работен процес и спазват правилата. Имаме доста време за първоначален оглед на града и кратък работен обяд. Насочваме се към центъра и попадаме на отбелязване на 116-та годишнина от Илинденско-преображенското въстание. Венци и цветя, речи и музика. Забавляваме се със снимки на сградите и на фонтанчетата. Обикаляме центъра в търсене на забележителности.
Влизаме в митрополитска църква „Успение Богородично“. Много приятна и чиста, добре зографисана малка църква. Градината е отлично поддържана и създава уют и прохлада. Учтив градинар любезно ни насочва към най-добрите места за заснемане на църквата. Тръгваме си очаровани,много ни хареса. Всъщност Църквата е 3 в 1 – църква „Свети Никола“, църква „Свети Харалампи“, църква „Света Богородица“ – трите мирно си съжителстват в една и съща сграда на различни етажи.
След изтощителната половинчасова обиколка глада завладява разума и телата. Започвам да търся място,на което да хапнем вкусна супичка. Насочват ни към заведение с вкусна храна, но то се оказва в ремонт. В близост до него попадаме на истински кулинарен шедьовър. Малко заведение с вкусна скара и истинска домашна храна. Намира се в комплекса на бившото еврейско училище. Топла вкусна супа, джоланче и салати . Облизваме си пръстите. Много е вкусно. Цените са народни. Казва се-„На еврейското“ и е закусвалня. Ако сте някъде наблизо, задължително го посетете.
След като хапваме, правим кратка обиколка из комплекса на бившото еврейско училище, което може би някога е било и синагога. След 300 метра изтощително ходене седнахме да пием кафе. Нищо особено, но все пак тонизиращо. Време е да се насочваме към хотела. Точно в 14 часа заставаме на рецепцията. Най-накрая се смилиха над нас и ни настаниха. Стаята е доста широка, но няма тераса. Големи френски прозорци пропускат мека светлина през ефирните пердета.
След като се плацикаме известно време, се изнасяме посока спа-то, защото слънцето неумолимо пече на главите ни. Спа-то ни посреща с много приятен вътрешен басейн ,в който почти няма хора. Изкарваме няколко минути в джакузито и почти пет минути в парната баня. Става ни много горещо .Минаваме през душа и отиваме да разгледаме фитнеса. Фитнесът е скромен, но за сметка на това не се радва на огромен интерес от посетителите на хотела.
След като мощно развивам мускулатурата си с няколко вдигания на 20 килограмова щанга, се изнасяме към стаята. След кратък релакс и разглеждане на различни забележителности на телефоните, излитаме от хотела заредени с енергия. Първата ни цел са римските терми , които се намират на цели 500 метра от хотела. В непосредствена близост до термите се намира Чифте баня , която към момента е действаща баня с мъжко и женско отделение. Там се намира и джамията Ахмед бей,която е превърната в изложбена зала. От другата страна на улицата може да видите Пирговата кула. Не можахме да влезем вътре, защото беше затворена за празниците.
На около 800 метра от термите посока общината и края на пешеходната зона се намира Железният мост. Наричат го още женският мост, заради четирите статуи на жени , които се намират на него.
Friends Bar&Grill -Кюстендил
Ако случайно сте много огладнели от обиколката ,точно до Железния мост се намира заведението „Френдс бар и грил“.
Ако имате късмет, ще си намерите места. Обикновено се изисква предварителна резервация особено в петък и събота. Макар че нямахме резервация, салонната управителка прояви невероятна гъвкавост и професионализъм и успя да ни настани на маса ,преди часа на резервацията,за което сме много благодарни. Oбслужването e чудесно, а храната невероятно вкусна.
Тук може да видите менюто на ресторанта : Френдс бар и грил-Меню. След прекрасната вечеря правим кратка разходка и се прибираме в хотела. Доста е топло и климатика не успява да се справи. Отваряме прозорците и се наслаждаваме на чистия въздух и шума на фонтана до хотела.
Спах чудесно, както не съм спал от месеци насам. Събуждаме се, пием бързо кафе и се отправяме на закуска. След закуска, в надбягване с дъжда, се насочваме към Хисарлъка. Намира се на около 2 км югоизточно от Кюстендил на едноименния хълм. Късноантична средновековна крепост, от която не е останало много, но все пак интересна за разглеждане.
В близост до нея има и зоокът. Горките животни… След като разгледахме Хисарлъка, се спуснахме отново към града, оставихме колата в хотела и отидохме да пием кафе във „Friends“. След кафето се срещаме със стар приятел, който снимаше в момента продуктов каталог в града. Видяхме се с него и след това решихме да се насладим на СПА процедурите в хотела и на мързелуването край басейна. Пихме „Мохито“ и лимонада от манго.
Повисяхме малко в откритото джакузи,но слънцето много ни напече и се прибрахме на сянка в стаята. Струва ми се, че в СПА зоната не всичко беше наред. Единият от басейните (по скоро някаква топилка,защото беше много малко, за да го наречем басейн) беше обявен за 45 градуса температура,а като влязохме вътре водата беше малко хладна и имаше странен зеленикав цвят. Не съм сигурен дали трябва да бъде така. Затова няма и да го коментирам като недостатък. В очакване сме на вечерята. Днес сме решили да изпробваме ресторанта в хотела. Има нов готвач италианец. Понеже все още е рано, правим кратка обиколка на центъра, за да подобрим апетита и се прибираме в хотела. Избираме маса в градината близо до Фонтана. Любезен сервитьор веднага ни носи 2 менюта. Забиваме любопитно носове в тях. Чак се зачетохме. Искахме да пробваме нещо интересно, нещо ново, което не сме изпробвали досега. След около 10 минути изучаване на ястията, все още не си бяхме избрали нищо. Момчето дойде при нас учтиво и ни попита дали сме готови с поръчката, и ние учтиво го отпратихме като му казахме, че ще го извикаме когато сме готови. Не знам поради каква причина не можахме да си харесаме нищо. А имахме такова огромно желание да пробваме кухнята на хотела!Тръгнахме към „Friends“ с надеждата, че ще успеем да намерим две места за вечеря. Сервитьорката, която ни обслужваше предната вечер, ни позна още от вратата, но каза, че е абсолютно невъзможно да се намерят места без резервация в събота вечер. Тръгнахме нагоре по главната улица с надеждата да намерим някакво друго място за вечеря. Достигнахме до пицария „Наполи“, която ми беше направила впечатление с рекламата на любимото ми кафе „Julius Meinl“. Имаше свободни места и седнахме. Поръчахме салата ,пица ,пържени картофки и джолан. Общо взето все полезна и здравословна храна . 🙂 По стар обичай първо пристигна бирата.След 20 минути се появи и салатата. След 40 минути имахме пица и пържени картофи. Оставаше само джолана. Той се появи точно след един час. В момента,в който сервитьорката го сложи на масата, от него се разнесе миризма на умряло преди три дни куче. Помислих си, че може би са сложили някакви екзотични подправки. Опитах го плахо – беше развален! Извикахме сервитьорката и направихме рекламация. В опит да защити честта на заведението, тя ни извади някаква кутия, която приличаше на кутия за натурален сок. В първия момент си помислих ,че искат да ни компенсират за разваления джолан. Оказа се, че момичето ни показва кутия с консервиран джолан, който уж е в срок на годност. Чисто нов внос от Италия! За пръв път виждах джолан-консерва. Сервитьорката каза ,че приготвяли джоланите от тези консерви. Когато я попитах, дали готвача им има обоняние, тя се прибра в посока кухнята. Така коментарите по джолана приключиха. Поискахме сметката и си тръгнахме. Все пак им прави чест, че не ни бяха включили джолана в сметката. Не знам дали защото осъзнаха грешката си,или се притесняваха да не им изпратим проверка. Според мен си знаеха какво е качеството на джолана, но пробваха, ако мине номера. Така вечерта приключи. Прибрахме се в хотела и се отдадохме на непробуден здравословен сън. На другия ден стегнахме багажа и се прибрахме в София.
Заключение: Кюстендил е приятно и зелено градче с хубава минерална вода, само на 100 километра от София. Много е подходящо да се разтоварите от напрежението, да подишате чист въздух, да релаксирате в минералната вода и да хапнете вкусна храна.
За Хотел Стримон Гардън Медикъл СПА :
Като цяло хотелът е добър. Има обаче дребни забележки, както в повечето хотели. Ще започна с климатика. Почти навсякъде е невъзможно човек да нагласи климатика на температурата, която желае . Обикновено спа хотелите го правят много топло и съответно, ако искаш да ти стане по-студено, трябва да отвориш прозореца. Или ако навън е много горещо, трябва да чакаш дълго време климатикът да ти охлади стаята. Обикновено има някъде на стената пулт за регулиране на температурата, който всъщност няма никаква друга функция освен да включиш или изключиш климатика.Температурата е зададена централно и не подлежи на корекции. В този хотел нямаше дори пулт за управление, просто климатикът си работеше по предварителни настройки, които изобщо не ми харесаха и затова спахме на отворени прозорци. Продължавам с осветлението. Добре е във всяко едно помещение да има централен източник на светлина от тавана, който да осветява равномерно цялото помещение,а в нашата стая имаше три лампи – две от които нощни,и третата, която би трябвало да изпълнява ролята на някаква лампа за създаване на уют, но не и да освети помещението както трябва. Хигиената беше на прилично ниво, макар че като за петзвезден хотел може да се иска още малко. Леглото беше голямо и удобно, спалното бельо чисто, матрака беше чудесен. Банята беше оборудвана с всички необходими сапуни ,шампоани, соли за вана ,изобщо всичко за един нормален престой . Добро впечатление ми направи наличието на кислородни маски в случай на пожар, които досега не съм виждал в нито един хотел, който сме посетили. Пред хотела има малък и много приятен парк. На края на парка се намира откритият басейн. Басейнът е чудесен – шезлонги, чадъри и прекрасен малък бар с хубави коктейли. Водата е чиста, а персонала отзивчив. Вътрешният басейн също е хубав и чист. Спа центъра не е много голям, но има повечето от нещата, които са необходими. На мен лично ми липсваше турската баня, контрастните душове, солната стая и леденото иглу. Хотелът предлага богата гама от балнеологични процедури, за които не мога да ви дам подробна информация. Може да проверите на място. Закуската е разнообразна и вкусна, има всичко необходимо за всеки вкус. Спокойно мога да кажа ,че е по-добро от доста места в Европа. За ресторанта към хотела не мога да ви дам никаква информация, защото не можахме да го пробваме.Има голям охраняем паркинг,който би трявало да събере колите на всички гости.
Вашият коментар