Загреб- стария град,Бан Йелачич
Скъпи приятели,повечето пътеписи в този блог са написани в хумористично -закачлив,екстремно- приключенски,домашно-пантофен,диванно- комфортен,политически-ненатоварващ стил и изразяват личното виждане на автора.
Седях на луксозното анатомично кресло в кабинета си на 32 етаж.Късното следобедно слънце нежно галеше раменете ми през прозореца със специално кристално стъкло.Бях качил краката си на бюрото и с триизмерната лазерна клавиатурa командвах огромния панорамен дисплей.Преглеждах информацията от телескопа Хъбъл,но за съжаление,над Адриатическо море се бяха струпали гъсти купести облаци.Информацията на сайта Синоптик.бг обаче беше за прекрасно слънчево време през следващите няколко дни.Докато отпивах голяма глътка от любимия ми Чивас регал с много лед, не забелязах кога беше влязла секретарката.
-Шефе,ето ги договорите за пътуването – метна тя наколко листа на бюрото.
После се врътна на високите си токчета и бързо се насочи към вратата.Дългите й крака грациозно се поклащаха под прекалено късата пола.Винаги съм й казвал,че това ме разсейва и пречи на работата,но кой да слуша?!Беше ми малко сърдита ,че няма да я взема с мен,но нямаше как.Жена ми е малко ревнива и присъствието на секретарката ми щеше да изнерви положението.Докато размишлявах по тези житейски въпроси, звънна телефона.Бях го избрал с класически външен вид – шайба и слушалка завършваща с фуния на микрофона.Дизайн от края на 19-ти век.Казах „Ало“ ,но отатък беше тихо, а телефона продължаваше да звъни.Почуках няколко пъти по вилката,но телефона продължаваше нервно да звъни и бъркаше дълбоко в мозъка ми.Всъщност звънеше часовника.В това време някой ме побутна по рамото.Събудих се.Исках да се поизлежавам още малко в леглото и да си досънувам съня със секретарката, но трябваше да ставам.Време беше да тръгваме.Голяма чаша горещо кафе ме върна в действителността.Бърза проверка на багажа и тръгваме.
Вярната Астра с нетърпение ни чакаше на паркинга.Сякаш и тя вече не издържаше и искаше да се впусне в приключението.Бяхме й направили някои подобрения.Вече го нямаше острия режещ звук от ауспуха.Реших,че финансово ми е изгодно,да не дразня изтънчения слух на сръбските и хърватските полицаи.Сега Астрата мъркаше като котка.Съгласно изискванията за Хърватия,в багажника имаше кутия с комплект резервни крушки за всички светлини (изискване за Хърватия),плюс стандартното оборудване.Всички изисквания за пътуване в Хърватия може да намерите на сайта на Външно министерство.Аз мога да Ви посъветвам да си направите здравна застраховка и застраховка Асистанс при пътуване в чужбина.Доста застрахователи я предлагат,но разгледайте добре условията.Не е кой знае какво като покритие,но е по-добре да я има.Всеки се надява да пътува безаварийно,но всичко се случва.Добре е също да внесете пари по дебитните си карти.В държави,които не са членки на Европейския съюз,по бензиностанциите ,заведенията и магазините всеки смята валутните курсове както му е удобно.Сещайте се сами кой е прецакания.При плащане с карта обаче,нещата са ОК.Може да е във всякаква валута.Банката изчислява по официалния курс и приспада сумата от сметката Ви.Няма опасност от изненади.Само внимавайте,ако зареждате на автоматични бензиностанции.Тогава,ако платите с карта,бензиностанцията ви блокира сума равна на два пъти стойността на зареденото, за да си гарантира плащането.После ви отблокира сумата,но това може да стане и след две седмици.Затова зареждайте повече парички в картата.
Друго важно нещо,което установих на собствен гръб е,че питейната вода в Хърватия е доста блудкава -т.е. с много ниско p.h., поне за мен.Ако искате да пиете нормална вода, по-добре си вземете няколко големи 10 литрови туби от България.Не че не продават по бензиностанциите там,но както казах е блудкава и скъпа.Бутилка литър и половина може да достигне 4 лева (това се отнася за обикновените минерални води,за френските е в пъти повече).
Когато започнах да пиша този пътепис, мислех да направя цялостен обзор на Хърватия.После разбрах,че ще се получи много дълго четиво и ще Ви трябват няколко дни, за да прочетете скромното ми писание.Затова предпочетох да разделя пътеписа на части ,за да мога да Ви дам повече подробности и снимки от местата,които посетихме.Започвам с първият етап София-Загреб.
За планиране на повече от пътуванията си ползваме Via Michelin – www.viamichelin.com .Много удобно помагало с включени бензиностанции (газстанции), пътни такси,ресторанти и места за почивка.Доверявам им се напълно и досега не са ме подвели нито веднъж.За лична навигация в колата използвам Garmin ,който понякога се опитва да ме излъже,но в рамките на Европа дава 98% сигурност.Разстоянието от София до Загреб е 784 километра и би трябвало да го изминем за около 9 часа и 30 минути.
Излизаме от паркинга и тръгваме по пустите софийски улици.Обожавам времето преди 06.00 часа.Няма трафик и повечето светофари не работят.Това доста улеснява измъкването ни от града и след малко вече сме на пътя за Калотина.Ще се опитаме да преминем границата преди да е започнала смяната на нощния с дневен екип на ГКПП-то ,защото тогава може да се наложи да чакаме и до 1 час.Пристигнахме на ГКПП-то около 06.30 ч.На границата няма никой.Сънен служител преглежда личните ни карти и след стандартния въпрос „за къде пътуваме“, ни изпраща на дългия път със звучния сръбски поздрав ,включващ половите органи на наши близки роднини,които не са ни баща.
Освежени от топлото отношение, тръгваме по пътя за Ниш.В отсечката между Цариброд и Пирот полицията доста често контролира скоростта,затова е добре да не давате воля на буйния си нрав и мощните двигатели.Освен това,пътят не е много подходящ за рискови изпреварвания,макар че точно на това място наблюдавам умопомрачителни изпълнения.
Пътят е от платно в платно по новостроящата се магистрала.Първата ни спирка е на бензиностанцията OMV – на входа на Ниш.Тук спираме да дозаредим газ и да си купим кафенце.Плащаме с картата, защото не сме си купили сръбски динари и продължаваме към Белград.Магистралата не е кой знае какво като настилка,но все пак дава възможност да се поддържа по-висока постоянна скорост.
Черни кокошки с огнени очи летят спираловидно покрай магистралата и ми създават лек дискомфорт.Една от тях кацна на чистачката пред мен и ме гледа строго през стъклото.Възмутено пускам чистачките, за да прогоня досадната птица,но тя се е вкопчила и се люлее, сякаш се забавлява.Почувствах се като във филм на Хичкок.След като се полюля известно време, тя отлетя в неизвестна посока.Така в шеги и закачки достигнахме до Белград.Платихме 6 евро магистрална такса и продължихме по околовръстното към Загреб.На Шид е последната спирка в Сърбия ,на която Плащаме такса от 3 евро.
Около 11,30ч. българско време сме на границата с Хърватия.Минаваме за около 10 минути .Теглим си билет на честарината и продължаваме.Магистралата тук е доста различна от тази в Сърбия.Струва си парите.Хубав асфалт,големи информационни табла,места за почивка,ясно разбираеми табели-разкош!До Загреб остават около 280 километра.Ако карате на газ,може да заредите на първата бензиностанция веднага след границата.Има и по-нататък ,така че карайте спокойно.В Хърватия има табели,които предварително Ви указват дали на следващата бензиностанция има газ и дали има смисъл да спирате за зареждане.Авто-газ се изписва при тях като LPG autoplin или само auto plin.Цената е същата като в България или с 5-6 стотинки по-скъпа.
Пристигаме на околовръстното на Загреб около 15.00 часа.Плащаме на честарината 17 евро и задавам на навигацията адреса на „Zagreb4U“ -спретнато уютно хотелче в центъра на Загреб ,в което бяхме резервирали стая предварително.Посреща ни усмихната и учтива рецепционистка,дава ни ключа от стаята и обстойно отговаря на всичките ни въпроси относно транспорт и изхранване.Качваме багажа в стаята и сме готови за приключение.
Прегладнели от пътя, търсим нещо за хапване.Сега е момента да Ви кажа,че в събота след обяд и неделя трудно ще намерите отворен хранителен магазин. Хората си уважават почивката.Може да се храните само в пицарии,ресторанти и тук-там ,ако има някоя отворена пекарна да си вземете закуска.Похапваме в едно от заведенията на стръмна уличка зад пазара срещу катедралата на Загреб.Лесно ще го намерите и затова не се впускам в подробни описания.Храната е вкусна и на разумна цена.След добрата храна,трябва и добра разходка.Загреб изглежда доста уютно вечер ,макар че не е осветен така ефектно,както центъра на Будапеща.Интересна атракция е фуникуляра.За 4 куни-около 1 лев ще ви свали от горния до долния град.Обикновено има опашка,но не се плашете,върви бързо.Не се увличаме прекалено в обиколки, защото на другия ден трябва да ставаме рано и да пътуваме до Плитвичките езера.В заключение мога да кажа,че ако търсите красота ,спокойствие и атмосфера задължително трябва да посетите града и да останете поне 2-3 дни.По-долу ще постна снимки от Загреб през деня ,които се надявам да запалят интереса Ви към пътуване.











Църквата „Свети Марк“ -Старият град на Загреб
Church of St. Mark -Old town Zagreb Croatia






Cathedral of the Assumption of the Blessed Virgin Mary-Zagreb Croatia


Фуникуляра в Загреб На хърватски-Zagreb uspinjača










Площад „Бан Йелачич „
Ban Jelacic Square Zagreb



























Може да харесате още:
Блатото Аркутино или как да спасим ято комари от гладна смърт!
Архитектурен резерват Долен
Гигински манастир (Черногорски,Църногорски манастир)“Св.Св. Козма и Дамян“ и някои неделни размисли за котките и жените
Замъкът в Равадиново-Изживейте приказката
Будапеща-Унгария
Вашият коментар