Замъкът в Равадиново-Изживейте приказката

Острият звук от ауспуха ме информира,че съм навлязъл в критичните обороти.Този звук понякога ме кара да се увличам и да натискам още повече педала на газта.Но никое удоволствие не е пълно…“Намали!Ограничението е 60 км.“, ми казва Ани -моята будна съвест.С неохота отдръпвам крака си от педала на газта и погледа ми се плъзва вдясно.Там, огрени от слънцето, се извисяват кулите на замъка в Равадиново.Намираме се малко след Созопол посока Приморско.Когато съм тръгнал на почивка, не обичам да се отклонявам от пътя,поне докато не пристигна до крайната цел.Все едно някой ще ми вземе стаята в хотела.Няма как да я вземе,отдавна е резервирана и ни очакват.Хотел „ Милан“-малък,спретнат,чист и приятен хотел на брега на морето, с много възпитан и отзивчив персонал.А нашата стая е с изглед към изгрева.Всичко щеше да е прекрасно,ако изключим постоянно пияните и крещящи чешки туристи, с които хотела има договор и са там всяка година.Но както казах по-горе-няма пълно щастие.Леко сръчкване в ребрата ме откъсва от размислите ми за алкохолния туризъм на чехите.“Кога ще идем до замъка?“,пита Ани.Отдавна се каним да го посетим.Наши приятели ,които вече бяха посетили замъка, казаха,че още е в строеж.“Тази година ще идем!“,твърдо отговарям аз.И понеже моята дума на две не става,издебваме подходящия момент,скачаме в „Астрата“ и тръгваме към Равадиново.Когато човек идва от Созопол,отбивката се вижда по-добре.На идване от Приморско обаче,нещата не изглеждат точно така.Завиваме наляво по първата отбивка и попадаме на прекрасен неравен коларски път.“Астрата“ жално поскърцва,но ще й се наложи да изтърпи този участък.Като компенсация за нашите терзания се наслаждаваме на множеството щъркелови гнезда по околните дървета.След като бяхме упътени от учтив местен жител ,достигаме до входа на замъка.Спираме на малък импровизиран паркинг.Понеже беше ранен следобед,когато хората все още обядват или хващат тен на плажа, нямаше много посетители.Още 2-3 коли бяха спрели на паркинга.

Боязливо пристъпваме към входа с надеждата,че ако има зло куче,бързо ще избягаме обратно в колата.За щастие кучето беше усмихнато и гостоприемно.Шегувам се!Нямаше куче,но имаше една дама,която ни подкани да си платим входната такса в размер на 8 лева на човек(към датата на посещението 2013г.).След като подкрепихме мечтата на собственика със сумата от 16 лева,бодро и жизнерадостно преминаваме през арката и влизаме в двора на замъка.Тук за момент спираме леко объркани.Накъде да тръгнем?На всички страни се виждат интересни неща,малки пътечки водят до скритите места и тайни на замъка.Решаваме,че ще се движим в посока обратна на часовниковата стрелка.Тръгваме направо и пред очите ни се разкрива чудно езеро,което не бях подозирал че съществува,гледайки замъка от пътя.Имам чувството,че сме попаднали в сборник детски приказки.Рицарски доспехи-крал Артур и неговите рицари,“Грозното пате“,“Алиса в страната на чудесата“ и каквото друго се сетите,може да видите там.Вдясно от езерото има кът с най-различни животинки.Понита,пауни,патици,черни и бели лебеди кротко си съжителстват с домашните кокошки.Няма напрежение,крясъци или дискриминация.Само пауните от време на време надигат глас и се опитват да наложат своето мнение,но като видят,че никой не им обръща внимание ,бързо млъкват.Долавям миризма на прясно изпечена риба,оглеждам се и виждам скара ,на която цвърчат няколко добри екземпляра.Замък,замък,ама рибата не изскача печена от езерото!

 

Малки птички са накацали по гъстата растителност около езерото и се наслаждават на следобедното слънце.Големи върби с гъсти,натежали клони търсят близостта на водата.Всичко е някак спокойно,отпуснато,мързеливо,лежерно…Човек може да обикаля часове около езерото без да усети как минава времето.Продължавайки обиколката,достигаме до малко заведение,в което човек може да хапне,пийне или просто да се освежи с едно кафе.Завиваме наляво покрай езерото,за да довършим обиколката му.Вниманието ни е раздвоено от средновековен рицар,с който можем да се снимаме срещу определена сума и един черен лебед,който ни прави компания почти през цялото време ,докато обикаляме езерото.Бързо вземаме решение в полза на лебеда.Рицарят няма къде да избяга.След като се порадвахме на лебеда,започваме същинската част от разходката-разглеждането на замъка.

  

Разглеждане на замъка е силно казано,защото,както вече казах,още е в строеж.Малкото достъпни помещения са недовършени и не показват нищо интересно,освен някои старинни мебели (или имитация на такива).Затова продължаваме разглеждането отвън.Поради специфичната архитектура,играта на светлината създава интересни комбинации от светлини и сенки.Навсякъде около замъка има обособени малки градинки ,в които може да видите фигури на птици ,русалки и фенери с дърворезба.Удобни пейки подканят посетителите да седнат и да се насладят на зеленината и прохладата.

Продължаваме разходката и се натъкваме на малък параклис с много красиви витражи.Вътре в параклиса различни малки птички търсят убежище от изгарящото следобедно слънце.На фона на цялата тази знойна обстановка,фонтан със зелени жаби неуморно се опитва да разхлади въздуха.Около фонтана са струпани строителни материали,които се опитвам да избягна в снимките.Завършваме разходката с градинка в японски или китайски стил-или поне аз така я определям.В градинката има още едно интересно езерце,в което плуват големи риби (надявам се онези на скарата да не са оттук).Но както казват,“една снимка казва повече от хиляда думи“.Ето защо ще ви оставя да разгледате снимките.

Кичозно или не?Когато се говори за този замък в интернет,се срещат най-различни мнения.От абсолютен кич до много интересно и изискано направено място.Колкото хора ,толкова и мнения.Моето лично мнение е ,че макар и разпиляно,с доста различни стилове и все още в строеж,си заслужава да се види.Най-малкото,за да затвърдите или да отхвърлите нещо,прочетено в интернет.Доволни от разходката излизаме от замъка и се насочваме към паркинга.“Астрата“ ни очаква.Надявам се да е така и със „страстта на кристали“,която сутринта оставих в хладилника.

Може да харесате още:
Загреб-Хърватия
Блатото Аркутино или как да спасим ято комари от гладна смърт!
Архитектурен резерват Долен
Гигински манастир (Черногорски,Църногорски манастир)“Св.Св. Козма и Дамян“ и някои неделни размисли за котките и жените
Будапеща-Унгария